Кратки срещи (1967)

Ето, гледаш някакъв филм, просто така, или прочетеш книжка. А там всички са красавци, красавици, а чувствата и действията им са смислени, завършени. Дори когато страдат, всичко е логично и правилно. И причините са ясни, и следствията. Има начало, среда и край. А при нас всичко е някак неопределено, неоформено...