Медея (1970)

Варварската царица Медея помага на Язон да се сдобие със златното руно и от любов го последва в едно общество, което я презира затова че е чуждоземка. Когато Язон решава да се ожени за Главка, Медея си отмъщава жестоко. По трагедията на Еврипид: "една донякъде чудовищна смесица - според режисьора - на философски разказ и любовна интрига". Пазолини илюстрира контраста между селското и градското общество, губещо сетивата си за святостта. Но благодарение на магнетично пристъствие като това на Калас, която телом и духом се вживява в образа (вдъхновил впрочем и опера на Керубини), той успява да предаде усещането за съдбовност и ужас на гръцкия мит. Костюмите и сценографията (филмът е сниман в Пиза, Градо, Халеб в Сирия, Кападокия) препращат към легендарно времево измерение, разположено далеч от бутафорната класичност, на която сме свикнали в киното.